Защо „нощ”, а не „Ден на учените”? Дали пък не е „нощ”, защото още от студентски години учените привикват да дават предпочитание именно на тази част от денонощието, като по-подходяща за техните занимания.
25 Септември – „Нощ на учените” е посветена на всички, които се занимават професионално с наука, както и на младите хора, за които тя е бъдещ професионален избор за развитие.
Целта на всички прояви в европейските страни е да се предизвика интереса на широк кръг от хора към учените и тяхната роля за икономическото и социално развитие на обществото, както и за повишаване качеството на живот. Различните събития ще дадат възможност учените да бъдат видяни в по-различна светлина от тази, в която обществото обикновено ги възприема – като група от недотам общителни, често на възраст, люде, които са далеч от всичко, което не е органически свързано с тяхната си научна област, по-често скучни, дори сприхави, недай си Боже – забавни, прекараващи живота си пред научна апаратура или компютри, в лаборатории и научни зали или по конференции и симпозиуми и в писане или четене на доклади или безмислено повтаряне на едни и същи изчисления с години... Днес учените ще имат възможността да участват в дискусии и общи забави с хората, като покажат не само своите професионални качества, но и творчески порив и житейски умения.
STAR NIGHT е българският проект, част от европейската „Нощ на учените”, която ще се проведе за пета поредна година в цяла Европа, в рамките на най-голямата европейска програма за финансиране на научни изследвания и технологично развитие (7РП).
Проектът STAR NIGHT, посветен на „Нощта на учените”, се рализира с учатието на: Технически университет – София (координатор), Клуб „Млади Таланти”, ДИПКУ на Тракийския университет - Стара Загора, Русенски университет „Ангел Кънчев”, Съюз на българските астрономи, Медицински университет – Пловдив, Община Пловдив и Академията за танцово, музикално и изобразително изкуство и с партньорството на национално и местно ниво със Съюза на учените в България, Съюза на физиците в България, музеи, общини и много други организации.
На 25 септември 2009 г. са предвидени различни инициативи в София, Пловдив, Русе, Стара Загора, Варна, Шумен, Ямбол, Силистра, Плевен, Хасково и Димитровград.
Тази година голяма част от проявите в България ще преминат под знака на науката за космоса, т.к. 2009 е Международната година на астрономията, а страната ни отбелязва и 30 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов.
Георги Иванов, първият български космонавт Марин Бъчеваров, първият български астроном
Извадки от Програмата на Техническия университет за „Нощта на учените”, свързани с астрономията:
1. „От Земята към Вселената” – изложба на Института по астрономия към БАН 2. „150 години от рождението на първия български астроном Марин Бъчеваров” – Национален политехнически музей и Катедрата по астрономия към Софийския университет показват уникални снимки и документи, свързани с дейността на проф. Марин Бъчеваров 3. Най-успешните фотографии, участвали в конкурса „Звездоброец” на Клуб Малди таланти за снимка на астрономически обект 4. Гвоздеят на програмата – научни кафенета от 18:30ч. – „400 години от телескопа на Галилей и краят на света през 2012 г.” – Блок 2, зала 2130 – „Машината на времето съществува - Разумът” – Блок 2, зала 214
Рубрика: Новини |