Publisher

 

Този път обаче ми се иска да поговорим информирано!

Мнения от типа: „Да бе, няма да ползвам торбички, щото било вредно за околната среда, ми то много неща са вредни!” или пък „Аз съм съвестен гражданин и няма да ползвам найлонови торбички, защото е вредно за природата!” са напълно противоположни и все пак незадоволителни като позиция за човек, който държи да знае какво точно се случва.

Аз държа да знам какво точно се случва и затова си направих труда да потърся, колкото се може повече информация по въпроса. Ето и крайният резултат от моето разследване „По следите на найлоновите торбички”:

Найлонова торбичка – що е то?

Всъщност става въпрос за полиетиленови торбички, погрешно наричани „найлонови”. За производството им се използва петрол, който е невъзобновяем енергиен ресурс и голям замърсител.

Какво означава отпадък?

Дефиниция, съгласно българското законодателство:

Отпадък е вещество, предмет или част от предмет, за който няма предварително непосредствено приложение или от който притежателят желае или е длъжен да се освободи.

Какво означава боклук?

Боклук е не на място оставен отпадък. Например торбичките в храстите са боклук, докато торбичките в сметището са отпадък.

 

Полиетиленовите торбички са много видим замърсител на природата. Това е така, защото те имат малко тегло и голяма площ, което способства да бъдат разнасяни от вятъра.

НО

- В природата торбичките не отделят вредни вещества. Полиетиленът е изключително инертна пластмаса. Молекулите му са съставени само от въглеродни и кислородни атоми.

- Торбичките не способстват за глобалното затопляне.

- Полиетиленът не влиза в химични реакции, не причинява алергии.

- В сметищата, полиетиленовите торбички не отделят метан или въглероден двуокис. Всъщност те не отделят нищо, защото периодът им на разграждане е много голям. Толкова голям, че може да се каже, че на практика не се разграждат.

- При горенето си полиетиленовите торбички не отделят диоксини (едни от най-отровните съединения, които се отделят в димните газове на запалените отпадъци), защото в полиетилена няма хлор, а за да се получи молекулата на диоксина е необходим именно хлор.

Следователно, какъв е проблемът?

Полиетиленовите торбички замърсяват природата като видим боклук, защото, и да бъдат изхвърлени на определените за това места, вятърът лесно ги разнася и те реално са навсякъде.

Производството им е евтино (един литър гориво, който зареждате в колата си, се равнява на 250 торбички), цената за крайния потребител също е много ниска (около 10 ст.), което води до потребление в колосални мащаби! Което прави събирането, изхвърлянето и задържането на полиетиленовите торбички на сметищата незадоволително в процентно отношение и, ако мога така да се изразя, „обемисто” (малки на тегло, големи по обем!)

Заблуди и възможни решения:

Преди всичко, бих искал да предложа за обмисляне един, струва ми се, общовалиден принцип:

Много по-разумно (вероятно и по-лесно) е да се опиташ да предотвратиш появата на един проблем, отколкото да търсиш начини за неговото решаване, когато той вече се е появил.

Приложен към конкретния случай, този принцип би звучал по следния начин:

Колкото по-малко полиетиленови торбички използваме, толкова по-малко ще се чудим какво да правим с вече негодните за употреба! Съвсем просто е!

Да разгледаме все пак и традиционно предлаганите решения, които не противоречат на горепосочения принцип, някои дори са негово приложение на практика.

- оксо-разградими торбички за еднократна употреба – произведени са от класически пластмаси, в които по специален начин е добавен адитив-катализатор. Под действието на кислорода, слънчевите лъчи, колебанията в дневната температура и механичния стрес (причинен от вятъра) молекулите на тези полимери се разцепват на по-малки вериги. Те са удобни за атака от микроорганизми, които свързват кислорода и водорода от веригите на полимерите, като по този начин получават жизнената си енергия. Периодът за разграждане на оксоразградими-торбички в природата е от 6 до 24 месеца. По-добре е от „на практика не се разграждат”. И все пак, незадоволително, бих казал. Производителите твърдят, че производството на оксо-разградими торбички оскъпява много продукта и цената ще е твърде висока за крайния потребител. Да, бе да! Те работят, за да ни вземат парите, но твърдят, че не ги искат, не разбирам?

Ето какво твърдят от Българска асоциация полимери (нейни членове са производителите на неразградими полиетиленови торбички):

„Отчитайки икономическите условия в България считаме, че много по-изгодно за всички би било разделното изхвърляне/ събиране на отпадъците и рециклирането им.”

Ето какво бих отговорил аз:

Отчитайки екологичните условия в България, считам, че много по-природосъобразна за всички би била по-малката употреба на полиетиленови торбички.

А ето и как се прави рециклиране на пластмаса, което съм сигурна, че е известно на БАП, но явно те разчитат, че е неизвестно на НАС (нас – просто го написах с главни букви, не е абревиатура):

Рециклирането на пластмаса е технология, при която отпадъци от еднаква  пластмаса се очистват от замърсители, след това се разтопяват, филтрират и под налягане се оформят на малки гранули. Полученият по този начин гранулат може да се използва като суровина за производство на пластмасови изделия. Тази технология е много подходяща за третиране на отпадъци, получени в индустриални или търговски обекти, обаче е трудно да се използва за битовия отпадък (преобладаващия вид). В битовия отпадък присъстват множество различни пластмаси, които не могат да се рециклират заедно.

Естествено отново става въпрос за пари и бизнес интереси. Трябва ли пак да повтаряме, че не другите управляват нашия живот, а ние самите и ако обществото е единно, конструктивно и целенасочено по въпроса с торбичките, кои бяха БАП, че не се сещам. Това за преработката е чудесно, но си е чисто проба прехвърляне на топката. Това, струва ми се, важи и за компостирането, което е наистина евтина и щадяща природата технология за третиране на биоразградими отпадъци.

- торбички от компостируеми полимери

Компостирането има много разновидности и все по-често се използва в развитите страни като предходен етап преди изгарянето на отпадъците, т. к. намалява чувствително обема на отпадъците, които трябва да се горят и в същото време увеличава тяхната калоричност. Това е добро решение, но производителите отново ще минат с номера, че производството на торбички от компостируеми полимери неминуемо ще оскъпи продукта, а вече подчертахме, че те не биха искали да вземат и стотинка от нашите пари. Що се отнася до общовалидния принцип, за който вече говорих, оксо-разградимите и компостируемите полимери са опит да се облекчи „симптома” – огромният оборот на торбички, голяма част от които остават на произвола на съдбата.

Полиетиленовите торбички, които доминират в момента на пазара, не са биоразградими и се правят от суров петрол, природен газ или пък друг химикал, добит от нефт или газ.

            - хартиени торбички

Пак чувам загрижените гласове на еко-настроените производители на неразградими полиетиленови торбички, които разтревожени ни алармират, че подмяната на „пластмасовите” с хартиени торбички ще доведе до нечувани издевателства над майката природа под формата на геноцидни изсичания на горите. Как се наричаше онова, дето е обратното на истина?

Хартиените чанти се произвеждат от т. нар. крафт-хартия, защото тя е с високо съдържание на целулоза, което увеличава товароносимостта на торбичката. Тази хартия може да се рециклира.

            - торбички за многократна употреба

Добрите стари мрежички, торбички от плат, чанти от тъкан полипропилен (който също се прави от петрол или газ, но пък можеш да използваш една чанта над 1000 пъти, което са поне 1000 полиетиленови торбички или около 4 литра гориво по-малко). Торбичките за многократна употреба, независимо от какво са направени, са винаги много по-здрави  и „по-привлекателни”, бих казал. А като възможно решение на проблема са насочени към премахване на първопричината (огромния брой полиетиленови торбички, които използваме всеки ден), а не към последствията (невъзможността да се справим със свободното разпространение в природата, а и в градски условия, на огромния брой полиетиленови торбички, които използваме всеки ден.) И като казвам: „Съвсем просто е!”, наистина е съвсем просто. Ако в рамките само на един ден, всеки от НАС от 3-те пъти, в които са го попитали:

- Торбичка ще искате ли?

поне веднъж отговори:

            - НЕ, НЕ РАЗБРАХТЕ ЛИ, ЧЕ НЕ ИСКАМ ТОРБИЧКА!!!

ще използваме с 1/3 по-малко торбички, отколкото досега. Само за информация - всяка година американците изхвърлят около 100 милиона найлонови торбички и едва 0.6% от тях се рециклират (и то преди населението да надхвърли 300 млн.). (Примерът е с американците, защото не попаднах на други конкретни данни, но това означава около 30 млн. найлонови торбички по-малко на година, само от американците). Проста математика…

И така, какво може да направи всеки от нас:

Първо: когато излизаме на пазар, преднамерено, да си вземем от вкъщи подходящата според нас алтернатива на „пластмасовите” торбички – платнена чанта, мрежичка, хартиена торбичка, плик за многократна употреба или докъдето ни стига въображението, но не е като да нямаме избор.

Второ: когато пазаруваме, на връщане от работа или от там, където сме били, но не сме имали възможност да си вземем чанта или торбичка от вкъщи, ако купуваме малко неща или пък сме с кола и торбичката не ни е крайно наложителна, на запитването:

- Торбичка ще искате ли?

просто любезно отговаряме:

            - НЕ, НЕ РАЗБРАХТЕ ЛИ, ЧЕ НЕ ИСКАМ ТОРБИЧКА!!!

Трето: ако все пак сме се сдобили с определено количество полиетиленови торбички, да ги и използваме за временно съхраняване на домашните отпадъци, така че когато си изхвърлим боклука, торбичката няма как да бъде разнасяна от вятъра по волята на провидението. Именно откритите кофи за боклук и нелицензираните сметища са основният източник на хвърчащи торбички.

Четвърто: Списъкът остава отворен за вашите предложения.

Още информация:

http://printed-bags.net/eco/index.php?lg=bg

http://www.az-jenata.com/?page=article&aid=6007

http://bgpetition.com/torbichki/index.html

http://e-vestnik.bg/479

http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=499148